Лабиринтът на Редфърн

Как читать книги

На нашем сайте вы можете асолютно бесплатно читать электронную книгу Лабиринтът на Редфърн онлайн. Часть книг представлена в виде ознакомительного фрагмента или содержит краткое содержание.

Понравившиеся книги вы можете добавлять в раздел Мои книги и возвращаться к ним в будущем. Система чтения запоминает страницу до который вы дочитали и помогает возвратиться к тому месты где вы остановились.

Фрагмент текста

В една иначе съвсем обикновена утрин Чарлз Ангиър Редфърн получи две странни писма с пощата си. Едното бе в чисто бял плик и за момент на Редфърн се стори, че разпознава почерка. Той отвори плика и извади писмо без обръщение или подпис. Поза чуди се на странния и все пак познат почерк, след което се досети, че това е имитация на собствения му начин на писане. Леко заинтригуван, но и с едва прикрита досада, той прочете следното:

Повечето твърдения в неуместно озаглавения от Редфърн „ЛАБИРИНТ“ без съмнение ще минат незабелязани, тъй като никой няма да им обърне внимание. „Лабиринтът“ на Редфърн не успява да предизвика нищо друго освен собственото объркано безсилие на автора си. Човек чувства, че Редфърн не е успял да превъзмогне личното си покорство и робска психика, собственото си неограничено желание да се подчинява.

Поради този крещящ недостатък, вероятно е, първото усещане на четящия да бъде определено погрешно: загриженост относно непретенциозната краткост на „Лабиринт“ и злостно желание той да бъде още по-кратък. Но това бързо отминава и читателят открива, че го е обзело мълчаливо нежелание изобщо да изпитва нещо. И той с благодарност установява, че е напълно безразличен. Но макар наистина да не иска даже да си спомня за „Лабиринт“, той дотолкова не се интересува от него, че не си прави труда и да го забрави.

Поради това читателят посреща досадността на Редфърн с още по-унищожителната си собствена досада. Той имитира враждебността на Редфърн и лесно я надминава. Отказва да признае дори съществуването на Редфърн и затова има чувството, че никога не се е докосвал до „Лабиринт“. (И е прав, разбира се. Защото това принципно логическо заключение няма да може да бъде поправено и от безброй нови срещи със споменатото произведение.)

Струва ни се, че този „Лабиринт“ би могъл да бъде използван като паметник на досадата, ако не бе дотолкова объркан (колко типично за Редфърн) от една единствена провокативна идея.

Книги автора

Книги в жанре Классическая проза