„А. & П.“

Как читать книги

На нашем сайте вы можете асолютно бесплатно читать электронную книгу „А. & П.“ онлайн. Часть книг представлена в виде ознакомительного фрагмента или содержит краткое содержание.

Понравившиеся книги вы можете добавлять в раздел Мои книги и возвращаться к ним в будущем. Система чтения запоминает страницу до который вы дочитали и помогает возвратиться к тому месты где вы остановились.

Фрагмент текста

Влезли са, значи, тия три момичета само по бански. Аз съм на трета каса, с гръб към входа, та ги виждам чак при хляба. Първа ми хваща окото тая с карираните зелени бикини. Ниска дебеланка с хубав тен и чудесно широчко дупе, под което се белеят два полумесеца, невидели слънце. Сложил съм ръка на кутия солени бисквити и се мъча да си спомня дали съм ги чукнал. Пак ги чуквам и купувачката се нахвърля да ме ругае. Тя е от тия лелки, които само дебнат касиерите, петдесетгодишна вещица с начервосани бузи и оскубани вежди, и я знам, че цял ден ще ликува, задето ме пипна. От петдесет години дебне по касите и сигурно досега не е засичала грешка.

Едва я усмирявам и напъхвам партакешите й в торбата, а тя ми изсумтява за сбогом — да се беше родила, когато й е било времето, сто на сто щяха да я изгорят на кладата в Салем; та докато я отпратя, ония момичета са заобиколили щанда за хляб и се връщат; без количка са, вървят насреща ми по пътеката между касите и кашоните с намалени стоки. Дори сандали нямат на краката си. Ето я тая, сочната, с яркозелените бикини: горнището още не й е легнало, а коремът й е бял-беленичък, значи току-що го е купила (банския де), лицето й е едно такова топчесто и дребно, а устните й са сбрани под носа; другата е високо момиче с черна накъдрена и разхвърчана коса, под очите й червена ивица, обгорена от слънцето, брадичката й въздлъжка, нали ги знаете тия момичета, дето приятелките им уж ги смятат за „страхотни мадами“, „без грешка“, ама все нещо не им достига и приятелките го знаят, та и затова ги превъзнасят; и третата, която не е чак толкова висока. Тя е принцесата. Води ги, един вид, а ония двете зяпат, обръщат се насам-натам. Тя не се оглежда, къде ти, тая принцеса, върви си бавно напред, пристъпя като примадона на стройните си бели крака. Малко тежичко се отпуска на пети, май не е свикнала да ходи боса: първо залепя петата, а после отпуска тежестта и на пръстите, като че с всяка стъпка изпробва пода и въобще малко се престарава. Никога не можеш да разбереш със сигурност какво има наум едно момиче (всъщност мислите ли, че това вътре в главите им е ум или просто ей тъй нещо си бръмка като пчела в буркан?), но в случая, изглежда, тя бе убедила другите две да влязат с нея, за да им демонстрира как в такъв магазин се върви бавно и наперено.

Тя е с мръснорозов бански, може и бежов да е, не знам, от една материя на възелчета, а това, дето ме шашва, е, че презрамките й са смъкнати. Провиснали са върху излетите й ръце и сигурно затова банският се е посвлякъл, та точно над ръба му се показва ослепително бяла ивица. Ако не е ивицата, няма и да допуснеш, че има нещо по-бяло от тия рамене. Със свалени презрамки, между ръба на банския и върха на главата й остава тя и само тя, а чистата оголена плоскост над гърдите й, която започва от ключиците, е същински вдлъбнат метален лист, огрян от слънце. С една дума, повече от красиво е.

Има коса с цвят на жълъд, поизрусяла от слънцето и солта, навита на кок, който се е разхлабил, а физиономията й е една такава накипрена. Предполагам, че в „А. & П.“ можеш да влезеш със свалени презрамки само ако имаш тая физиономия на лицето. Така е вирнала глава, че шията над белите рамене е като разтегната, но аз нямам нищо против. Колкото по-дълга е шията, толкова повече има с какво да ти се пълни окото.

Сигурно ни е мярнала как я зяпаме със Стоукси от втора каса, но хич и не трепва. Тъкмо тя, тая принцеса! Продължава да оглежда рафтовете и по едно време спира и се извърта, ама така бавно, че ми спира дъхът. Пошушва нещо на другите две, които са се лепнали безпомощно за нея, а после и трите поемат по пътеката между рафтовете с храна за кучета и котки, зърнени каши, макарони, ориз, стафиди, подправки, пастети, спагети, безалкохолни, соленки и сладки. От трета каса целият коридор ми е пред очите, чак до щанда за месо в дъното, и през всичкото време ги наблюдавам. Дебеланката с хубавия тен повъртява в ръце кутия бисквити, но решава да ги остави. Овцете, дето бутат колички но пътеката, се пооживяват: момичетата вървят срещу движението (не че сме сложили еднопосочни знаци или нещо от тоя род). Щом раменете на принцесата изгряват насреща им, гледаш ги как нещо се дръпват, подскачат или пък хлъцват, но бързо забиват очи в количките си и продължават да бутат. Ловя бас, че и динамит да хвърлиш в някой такъв магазин като „А. & П.“, хората, общо взето, ще продължават да се присягат за овесени ядки, ще ги отмятат в списъците си и ще си мърморят под носа: „Я да видя, имаше и още нещо, започваше с «а», аспержи, не… а, да, ананасов сок“ или каквото там си мърморят. Но няма съмнение, че това ги разсънва. Няколко домакини робини с ролки на главите дори се извръщат, като че не вярват на очите си.

Книги автора

Книги в жанре Классическая проза