За какво мислеха двамата конници в гората

Как читать книги

На нашем сайте вы можете асолютно бесплатно читать электронную книгу За какво мислеха двамата конници в гората онлайн. Часть книг представлена в виде ознакомительного фрагмента или содержит краткое содержание.

Понравившиеся книги вы можете добавлять в раздел Мои книги и возвращаться к ним в будущем. Система чтения запоминает страницу до который вы дочитали и помогает возвратиться к тому месты где вы остановились.

Фрагмент текста

Нощта бе непрогледна, бездънен — пущинака. И Херман, черна сянка, до мен летеше в мрака. Препускаха конете — в галоп. За среща с Бог! Не облаци, а плочи от мрамор чер тежаха, от клоните край пътя звезди над нас хвърчаха —                 пламтящи птици в тоя мрак дълбок.

Обзе ме дива мъка. И клюмнах най-накрая, и Херман, силен духом, и той се май отчая. Заспете, о, любови! Обзе ме мъка пак! Из пустошта зелена препускахме сурови и Херман рече: — Виждам раззинати гробове! Отвърнах: — Аз пък виждам гробове в пущинак!

Напред очи бе вперил, а аз — назад. И в пяна препуснаха конете по някаква поляна и вятърът донесе унил камбанен звън. И Херман рече: — Мисля за всички оскърбени, които е поставил животът на колени…                 — А аз за всички, спящи вечен сън!

И пееха потоци. Какво ли те мълвяха? И дъбове шумяха. Какво ли ни шептяха? И като стар приятел шушукаше лесът. И Херман рече: — Будно е живото; сияят едни очи от сълзи, а в други бди безкраят. — Уви! — отвърнах. — Има такива, дето спят!

Той продължи: — Животът несгоди ни поднася. А мъртвите не страдат. И по-добре от нас са. Завиждам им за гроба тревясал, пълен с хлад. Нощта ги милва с нежни сияния в тъмите, денят сияен къпе с блажен покой душите                         по всичките гробове в тоя свят!

Книги автора

Книги в жанре Классическая проза