Млякото на смъртта

Как читать книги

На нашем сайте вы можете асолютно бесплатно читать электронную книгу Млякото на смъртта онлайн. Часть книг представлена в виде ознакомительного фрагмента или содержит краткое содержание.

Понравившиеся книги вы можете добавлять в раздел Мои книги и возвращаться к ним в будущем. Система чтения запоминает страницу до который вы дочитали и помогает возвратиться к тому месты где вы остановились.

Фрагмент текста

ДЪЛГАТА СИВКАВОКАФЯВА върволица туристи се точеше по главната улица на Дубровник; обточените с гайтани фесове, богато везаните елеци, които вятърът поклащаше пред дюкяните, палеха погледите на пътниците, стръвни за евтини подаръци или костюми за маскарадите на борда. Печеше като в преизподня. Оглозганите херцеговински възвишения държаха Дубровник под непрестанен обстрел от нажежени огледала. Филип Милд се пъхна в една германска бирария, където няколко тлъсти мухи бръмчаха в задушливия сумрак. Пред терасата на ресторанта ненадейно се отваряше Адриатика, ни в клин, ни в ръкав насред града, но този внезапен син блик просто добавяше още една мазка към шаренията на Пазарния площад. Смрад се носеше от купчина рибешки останки, разнасяни от почти непоносимо бели чайки. Никакъв полъх не долиташе от хоризонта. Спътникът на Филип, инженер Жул Бутрен, с когото деляха една каюта, пиеше пред покрита с цинк масичка, в сянката на чадър с огнен цвят, напомнящ отдалече едър, захвърлен в морето портокал.

— Разкажете ми още някоя история, стари приятелю — помоли Филип, докато се стоварваше тежко до него. — Имам нужда от едно уиски и от една история пред морето… Най-красивата и възможно най-неправдоподобната история, за да изтрие гласовете на патриотарските и кресливи вестници, които купих на пристанището. Италианците ругаят славяните, славяните — гърците, германците — руснаците, французите — германците и почти толкова англичаните. Допускам, че всичките са прави. Но да не говорим за това… Какво правихте вчера в Шкодра, където ходихте да гледате не знам какви турбини?

— Нищо — каза инженерът. — Хвърлих поглед на някаква недовършена язовирна стена и почти през цялото време търсих една кула. Толкова пъти съм слушал от стари сръбкини историята на Шкодренското кале, че не можех да не огледам изронените му тухли и да подиря бялата бразда, за която се разказва… Уви, времето, войните и селяните от околността, петимни за яки зидове на оборите си, са го смъкнали камък по камък и споменът за него се извисява вече само в легендите… Между другото, Филип, вие щастливец ли сте, дарила ли ви е съдбата с онова, което се нарича добра майка?

— Що за въпрос! — процеди нехайно младият англичанин. — Майка ми е красива, стройна, гримирана, корава като стъклото на витрина. Какво друго да ви кажа? Когато излизаме заедно, хората ме вземат за неин по-малък брат.

— Позната история. И вие значи. Като си помисля за разните идиоти, които разправят, че на нашето време му липсвала поезия, сякаш си няма своите сюрреалисти, своите пророци, кинозвезди и диктатори. Повярвайте, Филип, онова, от което сме лишени, е реалност. Коприната е изкуствена, противната синтетична храна е като онези ястия наужким, оставяни някога за мумиите, а стерилизираните срещу нещастие и старост жени са престанали да съществуват. Вече само в преданията на полуварварските народи се срещат набъбнали от мляко и сълзи създания, с чието майчинство можеш да се гордееш… Къде съм чувал за един поет, който не бил в състояние да обикне жена, защото в някакво предишно съществувание срещнал Антигона? Мой събрат… Десетина майки и възлюбени, от Андромаха до Гризелда, ме направиха твърде взискателен към тези нечупливи кукли, които минават за реалност.

Книги автора

Книги в жанре Классическая проза