Семеен живот в Америка

Как читать книги

На нашем сайте вы можете асолютно бесплатно читать электронную книгу Семеен живот в Америка онлайн. Часть книг представлена в виде ознакомительного фрагмента или содержит краткое содержание.

Понравившиеся книги вы можете добавлять в раздел Мои книги и возвращаться к ним в будущем. Система чтения запоминает страницу до который вы дочитали и помогает возвратиться к тому месты где вы остановились.

Фрагмент текста

Съпругата получава жилището. Така им е по-лесно на адвокатите — в петък адвокатът на Фрейзър успя да го убеди в това. И тъй, в събота сутринта, както се бе отправил надолу през ливадата за седмичното си посещение (от страх да не срещне Джийн Грета го остави в горния край), той за пръв път видя къщата като човек, който няма законен дял в нея. Хубава къща.

Времето беше топло за средата на декември, земята — гола, и край пътя проблясваха локви кал. Белотата на онова, което някога беше негов дом, ярко контрастираше със скупчените зад къщата зелени борове и синеещата се рекичка отвъд, чиито води набъбваха от прилива. Отвън сградата беше хармонична и внушителна, но вътре разпределението бе някак недомислено — трудно се отопляваше и трудно можеше да се намери спокойно кътче в нея. Единствената подробност от живота му тук, която щеше да му липсва, не бе свързана с интериора, а с екстериора — да се гмурка гол в горещ летен ден от дъсчената пътека в плаващата платформа, построени собственоръчно от него, в едничкия къс солена вода, който някога ще притежава. Даже при отлив с плонж стигаше средата на канала, където водата беше над човешки бой; долу обкръжаващият го свят — тъмният глинест бряг и зелените блатни треви — недоловимо, чудодейно се преобразяваше от скъсената перспектива; светът такъв, какъвто го бе видял зараждащият се живот — страховит, безлюден, тайнствен. Когато му се приискаше, дори по моста наблизо да минаваха колоездачи и коли, Фрейзър захвърляше градските си дрехи и се гмурваше смело в… привилегията си на стопанин.

Кучетата лавнаха, но щом познаха гълчащия му глас, дотичаха да го посрещнат. Мислеха го все още за свой господар. За стотен път бяха овършали полянката с пакисандра1, която Джийн се опитваше да захване под люляка при задния вход. Фрейзър се наведе да подреди няколко пръснати камъка от оградката, която бе построил тук с надеждата да придаде някакъв вид на безформената площ. Непоправими, кучетата си бяха избрали тъкмо това място за риене, изтягане и ръфане на вкусния картон и консервените кутии, с които се сдобиваха, като разпиляваха кофите за смет. Семейният живот се процежда през разни прагове на задръстване; един от тях беше задният вход, където се събираха кучета, люляци и кофи за смет и почти запречваха стъпалата към задната веранда, която беше осеяна със ски, лопати за сняг, саксии от последното лято и ръждясали градинарски инструменти. Вратата се отваряше към една ниша в кухнята, между пералнята и сушилнята. Някой от предишните собственици бе сковал етажерка с нескопосни лавици над радиатора. На най-долния рафт едната котка дремеше, сгушена в съхнещите ръкавици. Другата се потриваше в глезените на Джийн, която беше при умивалника. Джийн се обърна с престорено учудване:

— Я виж кой дошъл!

— Къде са другите? — попита Фрейзър от разстояние. Не беше кой знае колко трудно да се отучи да я целува при поздрав. Докато живееха заедно, рядко се целуваха; целувките бяха дошли с раздялата, когато нямаха още навика да си казват „здрасти“ и „довиждане“.

Книги автора

Книги в жанре Классическая проза