Парижката Света Богородица

Описание

Най-широка популярност Виктор Юго дължи на своите романи. „Парижката света Богородица“ и „Клетниците“ принадлежат към най-много превежданите и преиздавани книги от XIX век до днес. Те са както романтически, така и социални романи, изградени с неповторим колорит върху конкретен исторически фон и завладяващи читателя с послание за дълбока човечност. В основата им живее характерната за Юго тема за възхода на светлината, за извечния антагонизъм между силите на мрака и светлината, между доброто и злото. Всички романи на Юго представят категоричната увереност на твореца, че цялото човечество постепенно и непоколебимо възхожда към светлината, че всички същества се чувствуват привлечени от лъчите на тази светлина и че няма кътче в света, в което тя да не може да проникне.

Как читать книги

На нашем сайте вы можете асолютно бесплатно читать электронную книгу Парижката Света Богородица онлайн. Часть книг представлена в виде ознакомительного фрагмента или содержит краткое содержание.

Понравившиеся книги вы можете добавлять в раздел Мои книги и возвращаться к ним в будущем. Система чтения запоминает страницу до который вы дочитали и помогает возвратиться к тому месты где вы остановились.

Фрагмент текста

Когато преди няколко години посети, или по-скоро основно претърси „Парижката света Богородица“, авторът на тази книга откри в тъмния ъгъл на една от кулите следната дума, издълбана в стената от нечия ръка:

ΆΝΑΓΚΗ1

Тези потъмнели от старост главни букви, врязани дълбоко в камъка, с ясно доловимите, свойствени за готическия краснопис очертания и извивки, които издават, че са били написани там от средновековна ръка, поразиха силно автора главно със злокобния и съдбоносен смисъл, вложен в тях.

Той се запита, помъчи се да отгатне чия изтерзана душа не бе пожелала да напусне земния живот, без да остави върху челото на старата църква отпечатък на престъпление или злощастие.

По-късно боядисаха или изстъргаха стената — не се знае кое от двете — и надписът изчезна. Впрочем, кажи-речи, от двеста години вече постъпват все така с дивните църкви на средновековието. Как ли не ги осакатяват — и отвън, и отвътре. Свещеникът ги пребоядисва, архитектът ги остъргва, после идва народът, който ги разрушава.

Книги автора

Книги в жанре Классическая проза